Индекс
Latest topics
the premise.
Страница 1 от 1 • Share
the premise.
“Имало едно време, през девет планини — в десета.” Нали така започват повечето приказки? Вълшебните думи, които пренасят въоражението в един магичен свят на злочести принцеси, зли вещици и спотайващи се в сенките чудовища.
Но ето я уловката: този свят никак не е въображаем. А всички персонажи от историите не са само приказки за лека нощ, ами реално съществуващи персони.
В драматургията “четвъртата стена” е концепция, използвана да се отдели случващото се на сцената от наблюдаващата публика. Действащите лица не знаят, че в действителност са измислени персонажи и не подозират за съществуването на зрителите. Да се разруши тази стена би значело, че нашите герои са вече наясно със своята измислена природа.
Нека да отбележа, че не е особено лесно да живееш на сцената, когато не знаеш защо си появен на нея. Не всеки живот заслужава живот на сцената, значи моето съществуване е уникално нещо. С какво?
Аз ли съм творец на своето собствено живеене? Или то самото е творение, творено от живота на творец? Аз ли пиша себе си или някой друг ме пише мене? Кой е автора на тая пиеса? Знам, че за инвентар имам само думи и знам, че единствени те са ми оръжия. Аз, като творба — при това ходеща — се очаква да творя живот без да знам от къде знам как се сътворява каквото и да е било. И това незнание ме обрича на мъка. Мъка, от която няма из-мък-ване. Това незнание е затвор. И тази сцена е затвор. И от мен се очаква да творя. Чудесно. Творчество. Творчество в затвор. Затвор-че. Затворчество.
Приказките са живи. Приказките умират.
Светът се развива главоломно и някои разкази биват изоставяни да гният в прах и паяжини. Дисни изплюва принцеса след принцеса, но малко хора продължават да четат самите приказки. А пък екранизациите, като всяка пренасяна от уста на уста легенда, рядко се доближават до истината.
В един свят, където съществуването ти като персонаж зависи от това колко хора прочитат твоята история... си готов да поемеш всяка протегната ръка. Пък дори и тя да принадлежи на старицата от гората, с ходещата на кокоши крака къща.
Но ето я уловката: този свят никак не е въображаем. А всички персонажи от историите не са само приказки за лека нощ, ами реално съществуващи персони.
В драматургията “четвъртата стена” е концепция, използвана да се отдели случващото се на сцената от наблюдаващата публика. Действащите лица не знаят, че в действителност са измислени персонажи и не подозират за съществуването на зрителите. Да се разруши тази стена би значело, че нашите герои са вече наясно със своята измислена природа.
Нека да отбележа, че не е особено лесно да живееш на сцената, когато не знаеш защо си появен на нея. Не всеки живот заслужава живот на сцената, значи моето съществуване е уникално нещо. С какво? Аз ли съм творец на своето собствено живеене? Или то самото е творение, творено от живота на творец? Аз ли пиша себе си или някой друг ме пише мене? Кой е автора на тая пиеса? Знам, че за инвентар имам само думи и знам, че единствени те са ми оръжия. Аз, като творба — при това ходеща — се очаква да творя живот без да знам от къде знам как се сътворява каквото и да е било. И това незнание ме обрича на мъка. Мъка, от която няма из-мък-ване. Това незнание е затвор. И тази сцена е затвор. И от мен се очаква да творя. Чудесно. Творчество. Творчество в затвор. Затвор-че. Затворчество.
— из “Самотни персонажи”
Светът се развива главоломно и някои разкази биват изоставяни да гният в прах и паяжини. Дисни изплюва принцеса след принцеса, но малко хора продължават да четат самите приказки. А пък екранизациите, като всяка пренасяна от уста на уста легенда, рядко се доближават до истината.
В един свят, където съществуването ти като персонаж зависи от това колко хора прочитат твоята история... си готов да поемеш всяка протегната ръка. Пък дори и тя да принадлежи на старицата от гората, с ходещата на кокоши крака къща.
- -scripturient
Страница 1 от 1
Права за този форум:
Не Можете да отговаряте на темите|
|
|
» points & challanges.
» the groups.
» the premise.